Петчасовата среща между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф приключи без видим напредък. Висши украински и европейски представители реагираха остро и обвиниха Кремъл, че симулира интерес към мирни преговори, докато увеличава натиска на фронта.
Преговорите в Москва включваха и Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп. Това беше шестото посещение на Уиткоф в Русия тази година. Путин започна срещата с почти три часа закъснение, след като говори на икономически форум и отправи поредните си заплахи към Европа. Разговорите със САЩ останаха без конкретни резултати, а Кремъл потвърди, че „няма компромис“ по ключовия въпрос за окупираните територии.
Русия настоява за запазване на окупираните земи
Според съветника на Путин Юрий Ушаков преговорите са били „конструктивни“, но Москва оставала твърда: без признаване на руския контрол върху окупираните части от Украйна няма договор. За Киев това е напълно неприемливо. Украинското ръководство заяви, че не може да отстъпи нито километър, а външният министър Андрий Сибига предупреди Путин „да не губи времето на света“.
Американската страна не разкри съдържанието на разговорите, но предишните версии на плана, предлаган от екипа на Тръмп, включваха лимитиране на украинската армия, отказ от членство в НАТО и териториални отстъпки – условия, които Киев категорично отхвърля.
НАТО: Москва се опитва да раздели съюзниците
Докато разговорите в Кремъл продължаваха, външните министри на НАТО се събраха в Брюксел. Европейските съюзници говориха в един тон: Русия няма сериозна воля за мир.
Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че Путин „не иска никакъв вид мир“. Латвийската външна министърка Баиба Бразе предупреди, че Москва използва „т.нар. мирни преговори“, за да подкопае единството в Алианса. Финландската министърка Елина Валтонен подчерта, че Русия не е направила нито една реална отстъпка.
Новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че съюзниците трябва да подсилят военната помощ за Украйна, докато преговорите текат. Според него Киев трябва да е „в най-силната възможна позиция“, когато започнат реални политически разговори.
САЩ и Европа увеличават военната подкрепа
Канада, Германия, Полша и Нидерландия обявиха нови стотици милиони долари за американско въоръжение, което ще бъде доставено на Украйна чрез общия европейски механизъм PURL. НАТО гледа на тези доставки като на ключови за стабилизирането на украинската отбрана през зимата.
Войната на терен: масирани удари с дронове
Докато дипломатическите усилия буксуваха, Русия и Украйна продължиха обмена на удари с дронове. Руски атаки в Днипро уби двама души и раниха трима. Украинската армия съобщи за 111 руски дрона през нощта. Москва заяви, че е унищожила над 100 украински дрона, а паднали отломки предизвикаха пожар в нефтобаза край Тамбов.
Москва играе за време, докато фронтът тества границите на западното търпение
Преговорите в Москва изглеждат повече като политически сигнал, отколкото като реален шанс за споразумение. Русия се опитва да покаже на света, че води диалог, но поставя условия, които правят мирът невъзможен. За Кремъл разговорите са средство за натиск върху Запада и за печелене на време на бойното поле.
Съединените щати търсят дипломатически пробив, но подходът на администрацията на Тръмп – чрез лични пратеници като Уиткоф и Къшнър – поражда критики за непредсказуемост и паралелна дипломация.
В Европа търпението намалява. НАТО вижда в руските послания опит за разкол. Украйна настоява за твърдост и отказ от компромиси, които биха легитимирали окупацията.
Към момента няма признаци, че военната или дипломатическата динамика се променя. И ако преговорите продължат, това ще стане само под натиска на бойното поле – не благодарение на реална готовност за компромис.