Европейският съвет отново ще призове официално Северна Македония да включи българите в конституцията си, за да продължи преговорният процес за членство в ЕС. Това съобщава БГНЕС, като цитира проектодокумента за срещата на лидерите през декември. В него се посочва, че Скопие все още не е извършило обещаните конституционни промени. От страната се очакват и сериозни реформи в областта на върховенството на закона.

Документът подчертава, че след изпълнение на тези условия ще бъде свикана нова междуправителствена конференция и преговорите ще продължат.

 

Изискването Северна Македония да включи българите като държавотворен народ в Конституцията е част от френското предложение от 2022 г. То беше одобрено единодушно от българския парламент и се превърна в основа на позицията на Европейския съюз.

Според рамката Скопие трябва да гарантира равноправието и защитата на българите в страната, за да премине към следващ етап от преговорите и да отвори първите глави за членство.

 

В Северна Македония темата е силно политизирана. На власт и в опозиция има партии, които се опасяват, че вписването на българите ще бъде тълкувано като признание за обща история или като „отстъпка пред София“.

 

Процесът се блокира и от вътрешнополитическа борба между партиите, както и от активната намеса на националистически и проруски групи, които представят промяната като „заплаха за македонската идентичност“.

 

Нападенията срещу хора, открито говорещи за българската идентичност, също остават проблем. Последният пример е побоят над журналиста Владимир Перев, който беше атакуван в магазин в Скопие. Скандалът придоби нова острота, след като министър-председателят на Република Северна Македония Християн Мицкоски отрече да е имало нападение. Той заяви, че „ако някой се намокри от дъжда, това може да бъде обявено за хибридна атака“, и намекна, че хора могат да се „самонаранят“, за да представят инцидент като посегателство.

 

Премиерът на Бългаиря Росен Желязков днес заяви в ефира на БНР, че България не поставя различни условия от тези, които вече са договорени в рамките на ЕС. Той подчерта, че София настоява единствено за изпълнение на приетите предпоставки: вписване на българите в Конституцията и прилагане на протокола към Договора за добросъседство.

 

Желязков определи вътрешнополитическите спорове в Скопие, включително атакуването на протокола пред Конституционния съд на Северна Македония, като „част от политическата хореография“ там. Според него България не води двустранен спор с РСМ, а следва общата европейска позиция и компромисното френско предложение от 2022 г.

 

На въпрос дали е възможен нов двустранен протокол, който да даде допълнителни гаранции на Скопие, премиерът заяви, че по-голяма гаранция от единодушното решение на българския парламент няма. Според него българската позиция е принципна и няма да бъде изменяна под външен натиск.