Опасността не е хипотетична. Забранената зона около бившата АЕЦ „Чернобил“ редовно попада под руски обстрел, пише Deutsche Welle. Рискът от ядрена авария остава висок, а малкото останали украински учени работят в почти пълна изолация, отбелязва АРД.

Между брези, руини и ръждясали предупредителни табели се простира един от най-опасните изследователски райони в Европа. Радиоактивното замърсяване продължава да е факт, а от началото на руската инвазия зоната се превърна и във фронтова линия. Седмици наред регионът около експлодиралия реактор беше окупиран от руските сили. Днес е осеян с мини и е подложен на постоянни атаки, пише АРД.

 

Аварията в „Чернобил“ през 1986 г. остава най-тежката ядрена катастрофа в света. Хиляди са загинали през годините в резултат от нея. Около централата беше създадена забранена зона с радиус 30 километра.

 

„Едно от най-замърсените езера на планетата“

 

Въпреки риска украински учени продължават работа в района. Сред тях е и Хенади Лаптев от Хидрометеорологичния институт. Пред германската обществена медия той разказва за охлаждащото езеро на разрушения реактор, разположено само на няколко километра.

 

„Това езеро е едно от най-силно замърсените в света“, казва Лаптев. Учени го наричат „архив на облъчването“, защото в тинята му е записана цялата история на катастрофата. Ако обектът бъде ударен при руска атака, последиците може да засегнат хиляди.

 

Пробите от езерото са ключови за реконструиране на радиационните процеси и за оценка на нови рискове. Учените са категорични: всяко попадение може да наруши крехкото равновесие.

 

В коридора на руските дронове

 

Днес зоната се оказва и в маршрута на руски дронове и ракети по пътя им към Киев. Някои са били свалени, а останките им са паднали върху замърсените терени. Наскоро руски дрон е повредил защитната обвивка на разрушения реактор.

 

Бившият инженер Володимир Вербицки описва ситуацията като критична: обвивката не е херметична. Международната агенция по атомна енергия потвърди леки щети по външната стоманена структура, но не отчете повишена радиация. Въпреки това експертите подчертават, че балансът на налягането вече е нарушен.

 

Какво би станало при пряко попадение

 

Честите атаки пораждат опасения, че пряко попадение може да разнесе радиоактивен прах с непредвидими последствия.

 

Учените проучват различни сценарии – от удар по реактора до горски пожар в непосредствена близост. Всеки от тях носи риск да наруши крехкото равновесие в зоната.

 

„Трябваше да изчислим какво би станало с Киев, ако бентът на охлаждащото езеро бъде разрушен“, обяснява Лаптев. В такъв случай водата би заляла Припят, след това Днепър – основен източник на питейна вода за милиони хора. Примерът от 2023 г., когато Русия взриви бента на „Нова Каховка“, ясно показа колко мащабни могат да бъдат екологичните щети. Подобен пробив в Чернобил би могъл да разнесе радиоактивни седименти по водните течения чак до Черно море.

 

Следите от руската окупация

 

В екоцентъра – централната лаборатория за анализи в зоната – учените се опитват да възстановят разрушената инфраструктура. По време на окупацията са били откраднати уреди, унищожени данни, повредена техника, а голяма част от радиоактивните проби – отнесени или напълно съсипани.

 

След освобождаването мрежите за измерване са били инсталирани отново, а базите данни – възстановени от хартиени архиви.

 

„Създадохме всичко отначало“, казва ръководителката Бохдана Котик. Но наличните проби вече са едва половината от тези преди войната. Много участъци все още са минирани или остават ограничени за достъп заради военната обстановка.