Идеята, че хората могат да усещат миризма на сняг, може да звучи като причудлива фантазия на романтици или зимни рекламни кампании. Има обаче убедителни доказателства, че някои хора всъщност могат да открият приближаването на гръмотевична буря или дъжд по миризма, така че идеята, че самият снеговалеж има свой собствен аромат, не изглежда твърде пресилена.

През 60-те години на миналия век австралийски учени въведоха термина „петрихор“, за да опишат топлата, земна миризма, която се появява по време на дъжд, пише IFL Science .

Този отличителен аромат се причинява от няколко фактора, предимно от бактерии, живеещи в почвата, които отделят съединение, наречено геосмин, когато са изложени на дъждовна вода. Въздухът също така става малко по-топъл и по-влажен, което помага на ароматните молекули да се разпространяват по-лесно.

Хората могат да открият приближаването на гръмотевична буря и по миризмата на озон – газ с леко метален, „чист“ аромат, напомнящ хлор. В ниски концентрации някои го описват като сладникав мирис, подобен на детелина. С усилването на гръмотевичната буря, низходящите потоци могат да пренесат озон отгоре директно до носовете ни.

 

Някои учени смятат, че със снега се случва нещо подобно, както с дъжда. В интервю за The Washington Post, професорът по клинична неврология и „изследовател на миризми“ Йохан Лундстрьом от Центъра за химични сетива в Монел обясни, че снежинките поглъщат летливи съединения от заобикалящата ги среда, докато падат. С течение на времето снегът абсорбира повече от тези фини аромати, като засилва аромата си.

 

Тъй като снегът абсорбира околните миризми, Лундстрьом твърди, че снежинките в града миришат различно от тези в арктическата пустош. Това не е изненадващо, като се има предвид, че изследванията показват, че снегът лесно абсорбира аерозоли и органични замърсители, като тези от автомобилните изгорели газове.

 

Има и друго обяснение: може би не миришем самият сняг, а липсата на миризми. Топлото време винаги е изпълнено с аромати: растенията отделят органични съединения, бактериите стават активни, въздухът става влажен и „жив“, което позволява на миризмите да се разпространяват свободно.

 

Студът, от друга страна, „заглушава“ света. При условия на замръзване се отделят малко миризми, а тези, които присъстват, едва проникват в студения въздух. Това, което възприемаме като миризма на сняг, може просто да е хладната тишина на околното пространство, където обонятелният „обем“ е намален до почти нула. Ето защо зимният планински въздух се усеща толкова свеж, чист и прохладен.