Митата бяха доста агресивни и надхвърлиха повечето прогнози. Те шокираха пазарите, а доларът се оказа най-голямата жертва на търговските политики на Доналд Тръмп. Една от основните причини защо доларът пострада толкова много от обявените мита беше притеснението на пазарите, че тези политики в крайна сметка ще доведат до рецесия в САЩ, придружена от много агресивни намаления на лихвените проценти от Фед. Това каза Валентин Маринов, ръководител на отдел „Проучвания на валутите на Г-10“ по Блумбърг.

Въпреки това „последвалото примирие с Китай донесе облекчение, а апетитът към риск се увеличи. Очакваме тенденцията да бъде към деескалацията на търговското напрежение и риск апетитът да продължи да се засилва.“

Маринов смята, че една от причините Тръмп да е потърсил бърз курс към деескалация на търговското напрежение с Китай са резките продажби на капиталовите пазари, но предстоящите данъчни облекчения и обемът емисии на американски ДЦК „неизбежно да доведе до по-високи дългови разходи за САЩ“.

„Затова мисля, че ще трябват повече от няколко базисни пункта промяна в доходностите по облигациите, за да започне администрацията на Тръмп да преосмисля плановете си за агресивни фискални стимули.“

С намаляването на рисковете, свързани с търговското противопоставяне, Маринов очаква консолидация на долара на ниво от около 1,15 долара за евро, но според него валутата ще остане волатилна и занапред. Причината за това е, че движенията досега са провокирани както от циклични, така и от структурни фактори. Цикличните са свързани с притесненията за американската икономика, а структурните – с опасенията за запазването на долара като актив убежище и като резервна валута.

„Макар че цикличните фактори отшумяха и дори започнаха да сочат към засилване на долара спрямо еврото, структурните ще продължат да оказват ефект.“

Друга жертва на политиките на Тръмп е американската изключителност на финансовите пазари. Въпреки това планираните фискални стимули на администрацията трябва да насърчат вътрешното търсене в САЩ и да доведат до възстановяване през 2026 г., с които САЩ отново да привлекат инвеститорите.

„В момента перспективите пред растежа подкопават тази изключителност. В допълнение инвеститорите спекулират за вероятността от споразумение от Мар-а-Лаго, което да обезцени долара и потенциално да преоформи разходите по дълга на САЩ, като по този начин ги намали. Това намалява структурния апетит към долара, който доминираше през последните десетилетия.“

От тази дългосрочна слабост на долара и възможността за подобно споразумение може да е от полза за валути, които могат да предложат привлекателност като резервна валута, ликвидност и дълбочина и обхват на пазарите. „Еврото е на върха в този списък“, следвани от японската йена и китайския юан.

„Низходяща тенденция при долара, продължителна структурна тенденция надолу, може да е онова, което да изстреля китайския юан до водещите позиции и да го направи истинска резервна валута.“