През 2026 г. в руските училища ще бъде въведен нов задължителен учебен предмет, озаглавен „Духовно-нравствена култура на Русия“, съобщава „Настоящее время“. Курсът ще се изучава от 5-ти до 7-ми клас, считано от 1 септември 2026 г., и ще бъде воден от учители по история.

Ректорът на Московския държавен педагогически университет Алексей Лубков обяви, че програмата вече е структурирана: в 5-ти клас ще се провеждат 17 учебни часа, а в 6-ти и 7-ми – по 34. По думите му това ще бъде „един от важните идеологически курсове“, което ще наложи промени в цялостната учебна програма, пише Християнство.бг.

{!!REKLAMA!!}

От 2012 г. в руските училища вече се преподава задължителният предмет „Основи на религиозните култури и светската етика“ (ОРКСЭ), който има културологичен, а не религиозен характер. В рамките на курса учениците (или техните родители) избират между шест модула: православна, ислямска, будистка, юдейска култура, религиозни култури на народите в Русия или светска етика. ОРКСЭ се изучава в 4-ти и 5-ти клас.

 

Според ТАСС Министерството на образованието на Русия по-рано е предложило курсът ОРКСЭ да бъде премахнат от учебната програма от 1 септември 2025 г. и съдържанието му да бъде интегрирано в предмета „История на нашия регион“. Това предложение бе остро критикувано от патриарха на Руската православна църква Кирил, който настоява за запазване на обучението по религиозна и етична култура. В резултат на критиките, вместо да бъде изцяло премахнат, предметът ще се завърне под нова форма през 2026 г., с нов учебник.

 

Разработката на учебника е възложена на Московския държавен педагогически университет, като в процеса участва и Руската православна църква, представлявана от митрополит Тихон (Шевкунов), често наричан от медиите „духовен наставник на президента Путин“.

 

Съдържанието на новия курс ще бъде фокусирано върху „духовно-нравствените ценности на Русия и руската цивилизация“, представени чрез биографиите и делата на „герои“, близки и разбираеми за учениците, подчертава Лубков.

 

Новият предмет е в съзвучие с указа на президента Владимир Путин за „основите на държавната политика за съхранение и укрепване на традиционните руски духовно-нравствени ценности“. В този документ са посочени като основни ценности патриотизмът, гражданската отговорност, служенето на отечеството, моралните идеали, силното семейство, приоритетът на духовното над материалното, хуманизмът, милосърдието, справедливостта и колективизмът.

 

Училището става бойно поле за идейна мобилизация

 

Изучаването на предмет като „Духовно-нравствена култура на Русия“ в училище не е просто образователна реформа – това е идеологически сигнал, който има дълбоки последици както за децата, така и за обществото като цяло.

 

Въвеждането на предмет с изразено духовно-нравствено съдържание, определено от държавата, означава, че училището се превръща в инструмент за възпитание в „правилни ценности“ . Това е стратегия за културно-информационен контрол, типична за авторитарни режими – чрез „ценностно образование“ се моделира бъдещото поколение като лоялно, послушно и идеологически формирано.

{!!REKLAMA!!}

Традиционно училището е място за познание и критическо мислене. Но с такива предмети се измества фокусът към морално-назидателна функция – учениците не просто научават факти, а трябва да възприемат определена единствено вярна ценностна система. Това ограничава свободата на мисъл и подкопава плурализма, като създава единна „приемлива“ идентичност.

 

Русия е в период на вътрешна и външнополитическа изолация (войната в Украйна, санкции, международен натиск). В такъв контекст властта търси инструменти за консолидиране на обществото – чрез образа на „руската цивилизация“, противопоставена на „разложението на Запада“. Училището става бойно поле за идейна мобилизация – учениците се възпитават не просто като граждани, а като „пазители на традицията“, защитници на духовната уникалност на Русия.

 

И България не изостава

Докато Кремъл прави нова стъпка към идеологизация на образованието чрез религиозно-патриотичен курс, в България също нарастват призивите за въвеждане на задължително обучение по религия в училище. 

 

В момента в българските училища религията не е задължителен предмет. Има възможност за избираем предмет „Религия“, който се предлага в някои училища – предимно като „Религия – православие“. Обучението се осъществява по програма, одобрена от МОН, в сътрудничество с Българската православна църква. В повечето случаи обаче се реализира слабо – поради липса на преподаватели, интерес или институционална подкрепа.

Българската православна църква (БПЦ) от години настоява за въвеждане на задължително обучение по религия – в светлината на „възпитание в християнски добродетели“.

Политици от консервативни и националистически партии също подкрепят идеята, често с аргументи като „борба срещу моралната разруха“, „духовна закрила на децата“ и „съхраняване на българската идентичност“.

{!!REKLAMA!!}

Рисковете от въвеждането на задължително религиозно обучение в българските училища са свързани както с нарушаването на конституционния принцип за светски характер на образованието, така и с опасността от налагане на едностранчив мироглед. Основният проблем е, че такъв предмет, ако бъде изграден около конкретна религия (най-често православното християнство), рискува да маргинализира деца от различни вероизповедания или светски убеждения, като ги постави в неравностойно положение. Това може да доведе до разделение, нетолерантност и религиозен натиск в класната стая.

 

Освен това, превръщането на религията в инструмент за „национално възпитание“ вместо културно-историческо знание, би застрашило свободата на мисъл и критичното мислене на учениците, заменяйки ги с идеологически шаблони. Подобна политика също така може да отвори врати за политическа и институционална намеса на църквата в образованието, което крие рискове за автономията на учебния процес и за плурализма в едно демократично общество.