Освен голямото, истинското Възкресение, което очакваме, се зададе и едно ново възкресение - това на АЕЦ "Белене". Съобщено бе за договорка между БСП и ГЕРБ по въпроса. С това хем се закалява коалиционната спойка, хем се намигва на Кремъл, хем възкръства от пепелта залинялата социалистическа партия. А може би геополитическата врътка да е заради новите взаимоотношения по оста Вашингтн-Киев-Москва...
Петдесет години гони началото на проекта за изграждане на втора атомна централа в България. Започван и спиран вече няколко пъти през това време от различни правителства, проектът АЕЦ „Белене” отказва да умре.
Кога и как бе даден стартът?
На 20 март 1981 г. площадка в „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ в България с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет.
1987 г. – започва полагането на основите на бъдещата електроцентрала по проект на „Атоменергопроект“ – Киев и „Енергопроект“ – София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320.
1990 г. – Проектът е редуциран от 4 блока до 2 блока, като на този етап строителството на първи блок е в напреднала фаза.
1991 г. - Правителството на Димитър Попов, доминирано от БСП, официално решава да замрази проекта
2000 г., 26 януари - С решение на Висшия експертен технически съвет на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (тогава няма министерство на енергетиката) и НЕК ЕАД, площадката в Белене е определена за предпочитана за изграждането на нова ядрена мощност в България в сравнение с АЕЦ "Козлодуй" като площадка за изграждане на 7-ми блок.
2001 г., януари - вицепремиерът Петър Жотев внася доклад в Министерски съвет за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене”. Мотивът е, че енергийният баланс на страната след спирането на 1-ви и 2-ри реактор на АЕЦ „Козлодуй” ще се наруши и са необходими нови мощности, като „Белене”, според него, е най-подходяща заради вложените вече повече от милиард долара.
2001 г. - Лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски сформира коалиционно правителство с участието на ДПС, което на практика продължава първоначалните усилия на кабинета „Костов” за съживяване на АЕЦ „Белене”.
2002 г, 20 декември - Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“.
2003 г., февруари - министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до 6 водещи световни компании в областта на ядрената енергетика с искане за актуална техническа, икономическа и финансова информация.
2003 г., май - Министъра на енергетиката създава експертна работна група във връзка с изграждането на централата. В нея са включени експерти от Министерство на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по енергийно регулиране, Държавна агенция Гражданска защита, НЕК и БулАтом.
2005 г., 8 април - С решение кабинетът „Сакскобургготски” постановява изграждането на ядрена централа на площадка „Белене” с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 MW. На 11 май 2005 г. е обявена процедура за избор на изпълнител.
2006 г., 26 октомври - „Атомстройекспорт” е одобрена за основен изпълнител на проекта. Официален договор обаче не е подписан, а само споразумение. Подписват се серия от допълнителни споразумения, цената на проекта расте, избран е стратегически инвеститор – германската RWE Power, тегли се заем от френската BNP Paribas.
2008 г., 5 ноември – двамата директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян подписват решаващото Допълнение №5, с което поръчват оборудването на стойност 673 млн. евро.
2009 г., 28 октомври - RWE се отказва от АЕЦ "Белене". Частният инвеститор се оттегли заради липсата на финансиране. България обаче не се отказва и тогавашния зам.-министъра на икономиката и енергетиката Мая Христова казва, че правителството няма намерение да спре проекта, а мисли как да се привлекат нови инвеститори.
Дотук проектът струва общо 3 млрд. лв. на държава.
2010 г. – премиерът Бойко Борисов посещава площадката „Белене” и казва: „Този гьол струва 800 млн. лева”. Тогава той добавя, че иска проектът да продължи, ако има европейски инвеститор.
2010 г., 30 ноевмри – създава се обща проектна компания за АЕЦ „Белене” между НЕК и „Росатом”, собственост на „Атомстройекспорт”. Руснаците обещават да помогнат в търсенето на западни инвеститори.
2010 г., 1 декември – Финландската енергийна компания Fortum и френската Altram подписват споразумение с българската и руската компания, в което се заявява, че ще се включат в проекта. Участието им обаче е символично - 1% в проектната компания за изграждане на втора атомна централа.
2011 г., 4 април – Изпълнителният директор на НЕК Красимир Първанов (настоящ зам.-министър на икономиката) подписва спорна обвързваща клауза с руската „Атомстройекспорт“ (АСЕ). На 4 април 2011 г. са подписани два документа. Първият е меморандум, който дава на двете страни три месеца, в които да направят допълнителни изследвания по отношение на критериите за безопасност. Второто споразумение е Допълнение №12 по проекта „Белене“, което задължава страната ни да подпише окончателен договор до два месеца за изграждането на централата.
2012 г., 29 март – Правителството на Бойко Борисов замразява проекта АЕЦ „Белене” заради липса на инвеститори. Премиерът обяснява, че при цена от около 6 млрд. евро, с кредитния ресурс, който ни се предлага тогава - между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж, тази централа отива някъде от порядъка на 10 млрд. евро. „Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари – няма как да стане. В същото време целия ядрен риск, ако нещо се случи там, на този земетръсен разлом, остава за сметка на България”, казва Борисов и допълва, че при земетресение там България ще бъде изтрита от картата на света. Друг аргумент е, че проектът е компрометиран още от самото начало и затова за него не могат да бъдат намерени европейски инвеститори.
2013 г., 27 януари - Проведен е национален референдум за развитието на ядрената енергетика в България, иницииран от БСП. Гражданите трябва да гласуват с „Да“ или „Не“ в отговор на следния въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. Избирателната активност е ниска и затова резултатите не се смятат за легитимни. В този случай въпросът отива за обсъждане в парламента, който решава окончателно да спре проекта.
2013 г., март - Руската "Атомстройекспорт" внася допълнителен иск на стойност 58 млн. лв. към арбитражно дело срещу НЕК, заведено през 2011 г. за поръчано и неплатено оборудване от българска страна. С допълнението искът на руснаците е увеличен до 872 млн. лв., но впоследствие набъбва до над 1 млрд. лв. Малко по-късно двете арбитражни дела се обединяват и претенциите на руснаците към България са за общо 1.2 млрд. лв.
2016 г., юни - Арбитражният съд при Международната търговска камара в Женева се произнесе в полза на „Атомстройекспорт” в спора с НЕК. Съдът определя българската страна да плати 602 млн. евро на руското дружество.
2016 г., октомври -„Атомстройекспорт” и НЕК подписаха споразумение за изплащане на дълга и се договориха, че руският гигант ще се откаже от исканията за лихви, ако сумата бъде платена до 15 декември 2016 г. На 9 декември 2016 г. „Росатом” получи българските милиони и България напълно погаси дълга си към руската страна.
2016., 5 декември – След среща между министър-председателя Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова с Китайската национална ядрена корпорация става ясно, че компанията е готова да участва в реализацията на проекта АЕЦ „Белене”.
2016 г., 9 декември – Енергийният министър Теменужка Петкова по време на парламентарен контрол обяснява, че България никога не е имала ресурса да изгради АЕЦ „Белене“. „Нито преди, нито сега, нито когато и да било“, казва тя. По нейните думи изграждането на проекта може да стане факт, единствено ако има частен инвеститор, който да поеме всички разходи и в последствие да получава всички приходи.
2017 г. – платеното вече оборудване за АЕЦ „Белене” започва да пристига в България. През ноември "Инкотек Карго" по договор с "Атомстройекспорт" завърши доставката на основното оборудване.
2017, януари - Парламентът отхвърли предложението на БСП да бъде отменено решението на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка "Белене".
2017 г., 16 ноември - Българската академия на науките (БАН) представи дългоочаквания доклад за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“, поръчан от правителството. И въпреки че в медиите изтича първоначалният вариант, от който се вижда, че проектът е неизгоден при всеки от 90-те пазарни сценария, в окончателната версия на доклада се оказа, че при две трети от тях сметката ще излезе. Това пък веднага даде повод на държавата в лицето на енергийния министър Теменужка Петкова да заяви, че проектът има бъдеще. Много експерти обаче изразиха съмнение, че числата са нагласени, за да може да бъде възроден проектът.
2018 г., 26 февруари - Бойко Борисов даде идея АЕЦ "Белене" да се реализира като "балкански" с европейски пари. "В България ние имаме два платени, докарани реактори за 2200 мегавата. Платили сме ги - 4 млрд. лв. и стоят в кашони. Дали не бихме могли да помислим за едно общо финансиране с проценти, един балкански проект и с тази електропреносна система, която България има много добре развита и в момента изнасяме за Сърбия, Гърция, за Македония ток".
2018 г., 10 май - За трети път в рамките на година и половина Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) потвърждава инвестиционния си интерес към проекта АЕЦ „Белене”. Представители на компанията отново се срещнаха с енергийния министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Те потвърдиха намерението си да участват при евентуалното провеждане на процедура за избор на инвеститор във връзка с проекта „Белене.
2018 г., 15 май - депутатът от ГЕРБ Валентин Николов коментира думите на Борисов от 2012 г., че проектът е рисков от сеизмологична гледна точка, посочвайки, че вече той не се счита за такъв. "Минали са стрес тестове, така че АЕЦ "Белене" отговаря на всички съвременни изисквания. При всички рискови условия - земетресения, наводнения, пожари, да може да издържи. Стрес тестовете бяха през 2011 г.".
2018 г., 16 май - Министерски съвет предлага на Народното събрание рестарт на проекта, но задължително на пазарен принцип. Правителството одобри доклад на министъра на енергетиката, в който са разгледани конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице”.
Очаква се вече пропития с политика и корупция проект за втора атомна централа в България да продължи да гълта държавни средства, поне докато не се вземе окончателно решение да се даде на стратегически инвеститор.
Друга въпросителна е дали, ако това се случи целта на управляващите е АЕЦ "Белене" наистина да бъде изградена или само да се рестартира сега, за да се подхранят отново близки или не толкова до държавата лица, коментират от Economic.bg.
Няколко пъти е стартирал и няколко пъти е стопират проакта "Белене". Новото възкресение днес е с благословията на Бойко Борисов, който за кой ли път сменя позицията си. Та нали само преди месец-два, той каза, че реакторите трябва да бъдат продадени на Украйна и с парите да се кърпи бюджета. Все пак става дума за 1,4 милиарда пара.
Кой ще строи сега? Трябваше да е руската "Атомстройекспорт", но България така и не договори условията по договора за изпълнител, който да изгради и въведе в експлоатация двата блока на АЕЦ "Белене". Сега ще трябва да се търси нови изпълнител и инвеститори в проекта, който последно преди прекратяването му беше оценяван на 20 млрд. евро.
За да приключим с темата вижте мнението само на двама ядрени експерта:
Проф. Георги Касчиев: "Ако финансиране не се намери, реакторите ще продължат да стоят под найлоните, ще ходят регулярно министри, заместник-министри, народни представители да вдигат найлоните, да ги проверяват",.
"Не са доставени всички компоненти – например главните циркулационни помпи, които се произвеждат в Русия. Могат и другаде да се произведат, но ще бъде дълъг процес. Нямаме този опит, не можем да минем без руските фирми и докато сме обявени за вражеска държава, ние нищо не можем да направим с това оборудване, освен да стои като паметник на глупостта и алчността"
Георги Котев вече покойник: "Падането на мораториума върху строежа на АЕЦ "Белене" няма да доведе нито един чужд инвеститор. Казано по друг начин с падането на мораториума ще паднат и ограниченията по грабежите по тази утъпкана пътека. Проектът АЕЦ "Белене" не може да бъде икономически изгоден, което го прави неосъществим и непривлекателен за истински инвеститори. А за крадци и лъжци той е направо перфектен."
"На 12-ти октомври 2017-та реактор №2 и осем парогенератора за проекта АЕЦ "Белене" бяха предадени от производителите за транспорт до България. Истинската им съдба още дълго ще бъде изкуствено покривана с мъгла, но преди време Българско национално радио пусна поредния епизод на криминалния трилър под формата на урок в две части.
От изказване в БНР стана ясно, че самият шеф на ядрения регулатор Лъчезар Костов нито знае, нито пък иска да знае, какво и как е пристигнало? Причината за това е повече от елементарна - той прекрасно знае, че желязото НЕ СТА-ВА!
Втората част от урока на БНР ни показва поредния напън на всички комунисти по света да правят бедните още по-бедни, а себе си още по-богати.
Пристигнало ли е всичкото старо желязо цялото до нас и кога? Със сигурност някой ден ще научим, но в момента звездите не са в правилната подредба? Защо, за разлика от първата пратка желязо, доставена през март 2017-та, сега всичко е тайно и скрито-покрито? "
Какво повече да добавим. Коментарите на двамата ядрени експерти звучат като предупреждение!
ФрогНюз