На срещата на върха на Коалицията на желаещите (на български по-смислово правилно: Коалиция на имащите воля, на волевите) в Париж беше потвърдена подкрепата за Украйна. Основният въпрос обаче е дали Европа има достатъчно политическа воля, за да я осъществи.

Лидерите на близо 30 държави и ръководителите на НАТО и ЕС се срещнаха миналата сряда в Париж, за да обсъдят засилването на помощта за Киев и разполагането на европейски войски за осигуряване на дългосрочен мир. Освен ЕС и НАТО в срещата участваха правителствени представители на Турция, Канада, Австралия и Нова Зеландия, както и украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна във френската столица, за да присъства лично на срещата.

{!!REKLAMA!!}

Дневният ред беше съсредоточен върху следните ключови стратегически области:

 

- продължаване на подкрепата за Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия;

- евентуално разполагане на международен военен контингент на територията на Украйна като част от бъдещо мирно споразумение.

 

Значението на тази среща не може да бъде надценено и следва да отдадем дължимото на френския президент, който инициира нейното провеждане. В същото време полският министър-председател Доналд Туск, още преди началото на срещата на върха, направи уместна забележка относно ефективността на подобни събития: „Наистина има много такива срещи, срещи на върха, видеоконференции, пътувания, посветени на украинския въпрос. Някои ще кажат, че те са твърде много. И изглежда, че броят на срещите не води до напредък. Нека не се побъркваме да мислим, че ако има 56 срещи на върха и видеоконференции, мирът ще настъпи по-бързо“, каза Туск.

 

Това мнение се споделя от много анализатори, които подчертават, че дискусиите, независимо колко са важни, трябва да водят до конкретни резултати, а не просто да умножават броя на срещите. Нека обаче се върнем към самата среща на върха и нейните резултати.

 

Засилване на военната и финансовата помощ за Украйна

 

Участниците в срещата на върха обърнаха специално внимание на въпроса за увеличаване на военната и финансовата подкрепа за Украйна.

 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че всички усилия са насочени към възможно най-бързото задоволяване на нуждите на украинската армия и икономика. Тя потвърди, че ЕС продължава да се ангажира със своя дял от заема за Украйна, отпуснат от Г-7.

 

Ръководителите на Коалицията на желаещите, на имащите воля изтъкнаха необходимостта от спешно увеличаване на помощта, включително въоръжение, финансова подкрепа и дългосрочни гаранции за сигурност. Бяха обсъдени съвместни военни учения и помощ за оборудване, които ще спомогнат за укрепване на отбранителните способности на Украйна. Британският министър-председател Киър Стармър отбеляза, че постигането на мир е възможно само чрез засилване на военния натиск върху Русия. Той също така обяви, че министърът на отбраната на Обединеното кралство ще председателства следващата контактна група по въпросите на отбраната на Украйна на 11 април, за да мобилизира повече военна помощ и да запази Украйна в борбата.

 

Поддържане и затягане на санкциите срещу Русия

 

Украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че санкциите трябва да останат в сила, докато Русия не спре агресията и окупацията на украинските територии. Френският президент Еманюел Макрон повтори тази позиция, като заяви: „Все още не е дошло времето за отмяна на санкциите“. Следва да се отбележи, че именно това е искането, за което Русия настоява в преговорите със Съединените щати. Ето защо решимостта на Европа да не променя или отменя санкциите срещу Русия е много уместна.

{!!REKLAMA!!}

Европейските лидери обсъждаха затягане на санкциите срещу Русия, за да я принудят да седне на масата за преговори. Урсула фон дер Лайен подчерта, че крайната цел на санкциите е да се постигне справедлив и дълготраен мир.

 

Разполагане на международен военен контингент в Украйна

 

Една от ключовите дискусии на срещата беше за разполагането на европейски „сили за подсигуряване“ в Украйна. Тези сили ще „действат като възпиращ фактор срещу потенциална руска агресия“, заяви френският президент Еманюел Макрон пред репортери по време на пресконференция след срещата на върха „Коалиция на желаещите“ за Украйна в Париж.

 

Тези сили за подсигуряване обаче „не са предназначени да бъдат мироопазващи сили“, тъй като няма да заменят украинските въоръжени сили и няма да бъдат разположени на фронтовата линия, а в „стратегически градове“ и бази.

 

По това предложение „ще работят нашите военни началници на щабове“ през следващите седмици, за да определят „картата и формата“ на тези разгръщания, заяви френският президент.

 

„Тези сили за подсигуряване по никакъв начин няма да заменят или намалят усилията ни по източния фланг на НАТО“, а „ще бъдат в допълнение“, каза Макрон.

 

Британският министър-председател Киър Стармър от своя страна заяви, че тази седмица в Лондон „са гостували над 200 военни плановици от 30 държави. Идват с приноси по всички въпроси - от логистиката и командването и контрола до разполагането по суша, въздух и море. Тази работа продължава с бързи темпове“.

 

Франция предположи, че европейските държави могат да разположат „значителни сили“ в Централна Украйна „някъде по поречието на Днепър“ и далеч от фронтовата линия, след като бъде постигнато мирно споразумение.

 

Други разглеждани варианти включват разполагане на мироопазващи сили в Западна Украйна или в съседна държава.

 

Френският президент Еманюел Макрон изключи възможността за разполагане на европейски мироопазващи сили по фронтовата линия, като заяви, че присъствието им няма за цел да провокира каквато и да е форма на конфронтация с Русия, а ще служи като възпиращ фактор, защитавайки ключова инфраструктура като атомни електроцентрали и морски пристанища.

 

Въпреки това Макрон заяви, че ако бъдат разположени европейски миротворци, те ще бъдат готови да отговорят на всяка агресия.

 

„Ако отново има генерализирана агресия срещу украинска земя, тези войски всъщност ще бъдат атакувани и тогава ще бъде нашата обичайна рамка на ангажираност“, заяви Макрон след разговори с украинския президент Володимир Зеленски.

 

„Нашите войници, когато са ангажирани и разгърнати, са там, за да реагират и да отговорят на решенията на главнокомандващия, а ако се намират в конфликтна ситуация, да реагират на нея.“

 

Укрепване на европейската отбранителна автономия

 

Европейският съюз представи плана ReArm Europe, известен още като „Готовност 2030“. Това е всеобхватна инициатива, насочена към укрепване на европейските отбранителни способности и сътрудничеството с Украйна. Планът е в отговор на бързо влошаващата се стратегическа среда за ЕС, която включва редица ескалиращи заплахи и предизвикателства, като военното нахлуване на Русия в Украйна, геополитическата нестабилност в региона, кибератаките и саботажите.

 

Планът ReArm Europe /Readiness 2030 позволява изразходването на над 800 млрд. евро за отбрана.

{!!REKLAMA!!}

В плана са посочени седем области на критични способности, в които трябва да се отстранят пропуските:

 

- Противовъздушна и противоракетна отбрана - разработване на интегрирани, многопластови системи срещу целия спектър от въздушни заплахи.

- Артилерийски системи - усъвършенствани огневи системи за прецизни атаки на далечни разстояния срещу наземни цели.

- Боеприпаси и ракети - изграждане на стратегически запаси и повишаване на производствения капацитет.

- Безпилотни летателни апарати и системи за противодействие на безпилотни летателни апарати - безпилотни системи и технологии за подобряване на наблюдението и оперативните способности.

- Военна мобилност - подобряване на инфраструктурата за улесняване на бързото придвижване на войски и оборудване в ЕС.

- Изкуствен интелект, квантови изчисления, киберсигурност и електронна война - разработване на модерни технологии за отбранителни приложения.

- Стратегически фактори и защита на критичната инфраструктура - включително стратегически способности за въздушен транспорт, сигурни комуникации и защита на инфраструктурата.

 

Държавите членки ще решат кои области ще получат финансиране. Възможно е обаче да се възползват от финансиране и в други области, като например бронирани превозни средства.

 

Ръководителите на срещите на върха подчертаха, че Европа трябва да бъде готова да действа самостоятелно за защита на собствените си интереси, без да разчита единствено на партньорство със САЩ. Макрон подчерта, че макар тясното сътрудничество с Вашингтон да остава важно, Европа трябва да развие собствена стратегическа автономност и способност да реагира бързо на предизвикателствата пред сигурността.

Заявяване на подкрепа не само на думи: желаещите трябва да станат по-ангажирани

 

Политологът Серхий Таран подчертава: за да се изпратят „сили за възпиране и увереност“ в Украйна - възможност, обсъждана на срещата на върха на „коалицията на желаещите“ - тези сили трябва да бъдат преди всичко на разположение. Засега единствените реални „сили за възпиране“ срещу руската агресия се намират в Украйна и се сражават там от 2014 г. насам.

 

„Европейците декларират намеренията си да изградят собствени военни сили и това е правилна стъпка. Но докато тези намерения остават само на ниво изявления, „готовността“ прилича по-скоро на словесни маневри за „200 плановици“ от „30 държави“, които „вече са готови“ да разположат „миротворци“ по Днепър или в съседните държави и, ако се наложи, „да дадат отпор“, отбелязва той.

 

Според г-н Таран дори и най-решителните европейски миротворци няма да преминат украинската граница, без да получат гаранции за сигурност от Тръмп. „А той няма да ги даде, защото това противоречи на интересите на Путин. Освен това Тръмп прекрасно разбира, че ако някой от европейците дръзне да действа без негово съгласие, той бързо ще ги постави на мястото им, заплашвайки с излизане от НАТО.“

 

Европа е загубила позиции в световната политика, тъй като в продължение на десетилетия разчиташе или на Съединените щати, които финансираха сигурността с рекордно високи бюджети, или на газовото сътрудничество с Русия.

 

„Добрата новина е, че европейците осъзнаха необходимостта от самостоятелно укрепване на отбранителните си способности. Лошата новина е, че от осъзнаването до действията може да мине твърде много време. Досега срещите на върха на „желаещите“ приличат повече на психотерапевтични сеанси, на които участниците обсъждат страховете си и си дават обещания. Реални промени са възможни само във военните заводи и полигони“, подчертава Таран.

 

Политическият анализатор Игор Рейтеревич оценява срещата на върха като успешна по три причини:

 

- Украйна ще получи нови пакети с помощи.

- Срещата на върха дава сигнал на Руската федерация, че международната подкрепа за Украйна остава в сила.

- Това е демонстрация на независимата роля на Европа в геополитиката, която изисква отчитане на нейната позиция при евентуални преговори с Руската федерация.

 

„Политиката на Европа по отношение на санкциите е и силно послание за Вашингтон: САЩ не могат да преговарят с Москва зад гърба на Европа, защото именно ЕС ще взема решения за облекчаване или затягане на санкциите“, подчертава експертът.

 

Подобни мерки са ценни за Украйна с това, че демонстрират международна подкрепа и балансират позицията на САЩ като посредник.

 

Освен това г-н Рейтеревич отбелязва, че Киев все повече координира действията си с Париж, Берлин и Лондон в конфронтацията си с Руската федерация. „Тези държави разбират, че подкрепата за Украйна трябва не само да се запази, но и да се засили. Без Украйна Европа няма да може да се подготви ефективно за евентуална бъдеща агресия от страна на Русия.“

 

Анализаторът прогнозира формирането на нови военно-политически съюзи в Европа, които ще съществуват паралелно с НАТО: „След войната може да възникнат няколко регионални съюза, насочени към сдържане на Русия.“

 

Политическият анализатор Олексий Холобуцки предупреждава: само времето ще покаже дали срещата на върха на „коалицията на желаещите“ ще се превърне в ефективен инструмент за въздействие върху Кремъл. Последните изявления на европейските лидери относно невъзможността за отмяна на санкциите срещу Русия обаче свидетелстват за решимостта на ЕС.

{!!REKLAMA!!}

„Всичко това означава, че тази коалиция не се е превърнала в клуб на импотентни хора, които не правят нищо друго освен правилни изявления. Решителността на думи е добра, но способността е най-важното. Историята сочи, че европейските лидери често действат със закъснение или изобщо не преминават към реални действия“, подчертава той.

 

Ситуацията се усложнява от преговорите за прекратяване на огъня, които САЩ водят с Русия и Украйна, докато Европа се опитва да заеме по-видима роля в този процес.

 

„Европа вече заяви, че санкциите няма да бъдат отменени, докато Русия не изтегли войските си от територията на Украйна. Това е сериозно изявление, което може да повлияе на позицията на Тръмп, принуждавайки го да реши дали да подкрепи Украйна или Руската федерация“, добавя г-н Холобуцки.

 

По-нататъшното развитие обаче е трудно да се предвиди, особено предвид вътрешната нестабилност в САЩ.

 

„Хаосът и некомпетентността, които царят сред обкръжението на Тръмп, подкопават надеждността на логическите разсъждения. Събитията би трябвало да изглежда, че се развиват по определен модел, но личните интереси и недостатъците на конкретни хора могат да променят всичко“, заключава експертът.

 

Заключение: Срещата на върха в Париж доказа, че международната коалиция остава единна в подкрепата си за Украйна. Засилването на санкциите, военната помощ и обсъждането на гаранциите за сигурност показват, че международната общност е сериозна по отношение на намеренията си относно войната на Русия в Украйна. Според г-н Таран дори и най-решителните европейски миротворци няма да преминат украинската граница, без да получат гаранции за сигурност от Тръмп. „А той няма да ги даде, защото това противоречи на интересите на Путин".

 

Мирослав Лискович, Киев, публикувано в Ukrinform. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.