Петък е. Служебният премиер Димитър Главчев се срещнал с президента Румен Радев. Обсъдили постъпилите през последните дни предложения за смяна на някои служебни министри. От срещата не произлязъл никакъв резултат.

В свой стил Бойко Борисов заявил, че дори не е знаел за подобна среща.

 

Възниква въпросът: Борисов дали вярва, че някой му вярва?

 

Стар въпрос, обрасъл. Вече нито лидерът на ГЕРБ, нито гербаджии, още по-малко населението се вълнуват от отговора. В този смисъл идеята с лицето да се заемат експерти от МБАЛНП "Св. Наум" на- 4-ти км в столицата изглежда хуманна...

 

Необявената предизборна кампания се вихри от доста време насам. Използват се всички позволени и непозволени средства. Непозволените доминират.

 

Нищо ново.

 

Малък тест по пиесата „Големанов“ на Стефан Лазаров Костов, по-известен като Ст. Л. Костов, може  да определи вашата позиция в тази ситуация.

 

Два цитата:

 

Големанов: „Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт… Чест… Слава! Министър Голема¬нов! (Движение с ръката, като че ли се подписва.) Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре — небе!…”

Същият Големанов: „Като рекохте Големанов министър, та министър… на ви го най-после министър! А каква работа, а каква отговорност го чака, това и на ум не ви минава. Ех, ще се работи, няма какво, цял живот съм работил и пак ще работя… Дайте ми само работа, не че ме е страх.”

 

Едното е откровение, а второто – за пред медиите и избирателите.

Вие на кое вярвате?

 

Дали политиците си мислят, че хората вярват безрезервно на второто, с което ни проглушават от сутрин до вечер?

 

Да продължим теста, този път по Алеко Константинов и описанието му как Бай Ганьо прави избори.

 

— Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! — извика бай Ганьо и удари силно по масата.
         — А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал — осмели се да възрази Бочоолу.
         — Кой ти каза, че съм либерал! — попита строго бай Ганьо.
         — Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли — ти сам каза, — че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? — възразяваше Бочоолу.
         — Ей че си прост! — отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. — Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?
         — Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! — обади се Гочоолу. — И аз съм консерватор.

 

Трябва да отговорите, дали, според вас, нещо се е променило в тази китна държава от Алеко и Бай Ганьо насам?

 

Да не забравяме, какво стана с Щастливеца на 11 май 1897 г. край село Радилово, подсказва някой. Да, не бива да забравяме.

 

Газлайтинг не е популярна дума у нас. Но пасва чудесно на поведението на днешните политици. Газлайтинг (gaslighting, - англ.) означава манипулативно поведение, предназначено да накара човек да се съмнява в адекватността на своето възприемане на реалността. Някои експерти го смятат за вид емоционално насилие. Съмнявате  се в собствените си сили и позиция и приемате за истина това, което ви втълпяват политици и медии. На това се крепи пропагандата, която в последно време се е заела сериозно с нас. От кремълските манипулации за „справедлива военна операция“ в Украйна, до откровените лъжи на родните властници и кандидати за такива. В желанието си да успеят те се превръщат в истински насилници, които ни убеждават, че едва ли не сме с психични проблеми и трябва да разчитаме на тях.  

 

Газлайтинг… Новите отровители.

 

Големанов и Бай Ганьо са първопроходците на газлайтинга по нашите земи. Днес той е в разцвета си, а резултатът е драматичното разграждане на националните ценности, което застрашава гражданите и държавата.

 

Огнян Стефанов