Румен Радев беше малко известен, преди да излезе на политическата сцената и да спечели президентските избори през 2016 г., издигнат като кандидат от БСП. Въпреки че навлезе в политическия живот без опит, той бързо набра скорост и показа неимоверна склонност към спорове и скандали на високо ниво, превръщайки се в мишена на всички политически формации в България, дори и на тази, която го издигна като президент - БСП. Родната политическа сцена се оказа тясна за безграничния талант на Румен Радев да не се харесва. Талантът му да не се харесва не приключи обаче само на вътрешно ниво.

Меко казано, президентът избягва каквато и да било конфронтация с Руската федерация. Подобно на Борисов по време на продължилото повече от десетилетие господство в българската политика, настоящият държавен глава вървеше по опънато въже между Брюксел и Кремъл.

През 2021 г. Радев изпадна в казана с горещата вода, когато нарече Крим "руски“ по време на предизборния дебат с тогавашния си съперник проф. Анастас Герджиков, издигнат от ГЕРБ. Думите му не останаха незабелязани и разгневиха украинското правителство и международните играчи. Американското посолство в София излезе с позиция на "дълбока загриженост" за реториката на Радев. Тогавашният кандидат-президент по-късно подчерта, че анексирането на полуострова от Москва през 2014 г. е нарушение на международното право, но опонентите му прочетоха коментара като открита проява на неговите проруски възгледи.

Избухването на войната в Украйна принуди много европейски лидери да променят позицията си към руския президент Владимир Путин. Западът изостри отношението си към Кремъл, но не това се случи с българския президент Румен Радев. Въпреки това в западните медии държавният ни глава е сочен за открито прокремълски настроен - нещо, което със сигурност не убягва на чуждестранната аудитория.

 

У нас въпросът също не остава незабелязан. Възгледите на Радев, често маскирани зад двусмислена реторика, доведоха до зараждането на няколко протеста у нас. Демонстрантите призоваха за импийчмънт с лозунги "София не е Москва".

 

През октомври миналата година, когато девет източноевропейски държави изразиха подкрепата си за кандидатурата на Украйна за НАТО, Радев не подписа изявлението. Той се оправда с думите: "не съм го подписал умишлено, тъй като в момента това би означавало война между НАТО и Русия“.

След месеци на разгорещени политически дебати, през ноември българският парламент най-накрая гласува в подкрепа на изпращането на оръжия в Киев - решение, което разгневи Радев и го накара да критикува "войнолюбивите“ партии и да ги определи като "коалиция на войната" - реторика, която бе повторена и от БСП.

"България няма да бъде част от цялостна поръчка за доставка на боеприпаси за Украйна“, каза той пред журналисти в Брюксел след срещата на върха на ЕС през март месец тази година.

 

"България се ангажира да изпраща боеприпаси, които да бъдат доставени на нашите партньори и съюзници при поискване от тяхна страна, но не и на Украйна", категоричен бе той. 

В същото време Радев призна, че страната има интерес да увеличи производството на боеприпаси, за да попълни собствените си запаси и тези на съюзниците си.

Въпреки че Радев все още се радва на относителна симпатия от определен кръг хора в сравнение с други български политици, рейтингът му претърпя сериозен удар, спадайки от 51 процента през февруари 2022 г. до 36 процента през декември, според проучване, проведено от "Алфа рисърч" миналата година.

В рязък контраст, бившият премиер Иван Костов определи Радев като "агент на руско влияние“, защото е превишил правомощията си със забележките си относно оръжията. 

 

Радев излезе на преден план като политически скандалджия по време на масовите протести от 2020 г.

През юли 2020 г. прокуратурата нахлу в офисите на президента, задържайки за кратко двама членове от кабинета му. Рейдът на обвинението се оказа взривоопасен и предизвика масови протести срещу главния прокурор Иван Гешев, партия ГЕРБ и задкулисието.

 

Иконичното "Мутри, вън!" се превърна в запазана марка за Радев през следващите месеци. Острата критика към кабинета “Борисов” спечели на Радев симпатиите на всички онези, които бяха нетърпеливи за така дългоочакваната промяна и настояваха за реформи срещу корупцията.

 

Оказа се, че Румен Радев не е от хората, които правят отстъпки пред политическите си съперници и дори пред онези, които са застанали зад него в миналото и са го издигнали за президент. С безспорен талант той успя да обтегне отношенията си с почти всички политически партии. По време на първия си мандат той бавно се еманципира от БСП, а личната му битка с лидера на партията Корнелия Нинова все по-често започна да се проявява в медиите чрез словесни атаки.

Преди две години той се кандидатира за втори мандат, но този път като независим кандидат, а антикорупционната му позиция привлече избиратели и от двете страни на политическия спектър. Подведе ли ги?

Войната с кабинета “Петков”

Радев дори не се замисли, преди да се обърне срещу кабинета на Кирил Петков, въпреки че "Продължаваме Промяната" подкрепи преизбирането му през 2021 г.. Словесните нападки от страна на президента към ПП не стихват. Причината: гласната им подкрепа за Украйна. Така Радев се превърна в пръв критик и на “Продължаваме промяната”.

 

Поведението му доведе до нова точка на кипене в отношенията между държавния глава и представителите на ПП, след като Радев връчи с остри думи мандата за съставяне на правителство само преди около дне седмици. Коментарите на Радев тогава бяха разчетени като "безпрецедентна намеса" и погазване на Конституцията. При гласуването на правителството вчера президентът стана и напусна пленарната зала - явна демонстрация на неодобрение.

 

Мнозина видяха като причина за ненавистта на Радев фактът, че ротационното правителство между ПП-ДБ и ГЕРБ слага край на едноличното му управление чрез служебни правителства. Всъщност това е и основна критика към държавния глава, който според анализатори иска хегемонията му върху българската политическа сцена, доминирана и от по-обрано и в някои случаи - близко, отношение спрямо Русия, да продължи.

Последните години на политически катаклизми у нас позволиха на Радев да упражни неочаквано здрав контрол върху властта. Бе направена връзка дори с действията на прокуратурата и активирането по БарселонаГейт. Критиците провидяха опит на държавния глава да торпилира преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ за съставяне на правителство чрез новите разкрития по делото, което вече няколко години стои на трупчета.

Според политическите анализатори у нас Радев няма желание да се отказва от политическата си кариера след края на мандата си през 2026 г., а ще се опита да се позиционира като обединяваща фигура за проруските партии и поддръжници в България или да се опита да замени социалистическата партия със свой политически проект.

 

ФрогНюз