Тази година имаме голям късмет с реколтата на плодове. Защото сме привилегировани. Най-вече с четвъртата реколта на четвъртото служебно на Дядя Ваня. „Поспели вишни в саду у дяди Вани“… Дайте тон, момчета и момичета от новата реколта, запретнали крачоли и поли да извадят родината от тъмното блато на мракобесието… А какво мракобесие беше само до онзи ден! Историята се хвана за главата…

За три дена само витязите ударно се захванаха със заданието на Центъра, без почивка, без минута сън и подгъване на колене – бягай уморо, нас подвизи ни чакат. Клели сме се, няма майтап! „Ало, Бор, тук Ела, чуваш ли ме?“ Тънка работа. Не е за всеки.

 

От спътника „Союз 4“ ги наблюдава строго, но бащински, Дядя Ваня, старши на резидентурата в „хороша страна Болгария, но Россия лучше всех“. Някога беше Дядо Иван, днес е Дядя Ваня – времената се менят.

 

А сега по работа, не е време за шутки

 

„Легалните“ резидентури на руските разведки – цивилни и военни - действат под прикритието на официални руски представителства в дружеската някога страна (посолство, консулства, културни центрове, русофилски организации и др.). Въпреки изгонването на 70 наши дипломати и служители тази форма на чужд апарат продължава да е в експлоатация от Центъра. Професионалният жаргонен термин "юридически" тук се разбира в специфичен интелигентен смисъл. Това изобщо не означава легитимност (законност) на действията на подобни разузнавателни звена на територията на „братушките“, тъй като шпионажът е незаконна и наказуема от закона дейност навсякъде по света. Това означава, че резидентурата сме я вързали с обвързани с легални организации, партии, медии и пр. На професионалния разузнавателен жаргон една институция или организация за прикритие се нарича „покрив“. Българите му викат „чадър“. Не го бъркайте с „българския чадър“, който им дадохме през 70-те, за да си решат проблема с Георги Марков… Идеята като цяло, обаче, е подобна.

 

„Нелегалните“ резидентури са автономни структурни единици, работещи под дълбоко прикритие, без видима връзка с руските задгранични мисии. Въпреки силната си уязвимост в случай на провал, „нелегалните“ резидентури остават най-подходящата форма на чуждестранни разузнавателни агенции по отношение на способността им да изпълняват най-важните ръководни задачи. В България специално рискът от провал все още е минимален. Заради „чадъра“, както сте се досетили сами.

Напоследък, след като започнахме онова нещо в Украйна, нетрадиционните прикривания са своеобразен хибрид между класическите „законни“ и „нелегални“ действия. Тънка работа, ребята. Да не забравяме и „руската диаспора“ в българско. Намигване…

 

 Развърнали сме многобройни почти държавни сдружения, добре организирани и структурирани, плюс религиозни общности, магазини, галерии, ресторанти и центрове за "културно сътрудничество" – пълна програма.

 

По правило ръководителят на „законната“ резидентура официално заема един от високите постове в посолството и има дипломатически имунитет. Привет, бабуля! В големите резидентури един резидент може да има няколко заместници за разузнавателна работа. Резиденциите на СВР и ГРУ са оборудвани със специални помещения, защитени от подслушване и други тайни прониквания на вражеските разузнавателни служби, както и криптиращо и радиопредавателно оборудване за криптирано предаване на съобщения до Центъра.

 

Такааа… Конкретиката е важна

 

„Газпром“ и „Газпромекспорт“ имат поставени задачи. Война е и в тези структри е обявена тотална мобилизация. Ясно ви е за какво иде реч. Втечнен газ от САЩ? Ядрено гориво от САЩ? Самолети от САЩ? Подкрепа на НАТО? На санкции от ЕС? Подкрепа за Украйна? Ровене в Руски/Турски поток и въобще около товарищ Борисов и его друзья? Кирчо, Кокорчо и други подобни? Шегувате се! Кирил е възможен само във вариант Владимир Гундяев с псевдоним „Михайлов“ по линия на една от нашите служби, Господ здраве да му дава.

 

Колкото до служебното правителство…

 

Всъщност, каквото имаше за казване – го казахме по-горе.

Пожелавате си здраве и дълъг живот? Помнете тези неща.

 

А сега е ред на веселата част

 

Поспели вишни
 
Поспели вишни в саду у дяди Вани,
У дяди Вани поспели вишни,
А дядя Ваня с тётей Груней нынче в бане,
А мы под вечер погулять как будто вышли.
 
А ты, Григорий, не ругайся, а ты, Петька, не кричи,
А ты с кошёлками не лезь поперёд всех.
Поспели вишни в саду у дяди Вани,
А вместо вишен теперь весёлый смех.
 
И така нататък, и така нататък… Можеше да звучи весело и безгрижно, ако не беше шифър...

 

¡No pasarán!, е краткият отговор.
 
Вася Шмаровоз,

один роскошный мальчик