Европейската автомобилна индустрия отново гледа към Брюксел с безпокойство. EK планира да представи нови правила за прехода към електромобили, включително развитието на целите за въглеродни емисии. Настоящите регламенти налагат бърз преход към електромобили. Проблемът е, че европейските потребители – както физически лица, така и бизнеси – просто не купуват електромобили в големи количества.

Брюксел не е сам в издаването на регулации, които са в разрез с реалността на пазара. Британското правителство наскоро обяви нов данък, който ще начислява по 3 пенса за всяка измината миля с електромобил, докато в същото време предлага отстъпка до 3750 лири за нов електромобил. Единият крак е на газта, другият на спирачката, а подобни противоречия объркват и фрустрират купувачите.

 

Европейските политици твърдят, че искат устойчива автомобилна индустрия. Но задаването на нереалистични регулации само за да се коригират в края на всяка година, когато потребителите не се появят, е рецепта за хаос. Този подход нарушава сложен цикъл на проектиране на продукти, инженеринг и вериги на доставки, които изискват дълги срокове и милиарди инвестиции. Нужен е спешно регулаторен рамков подход за Европа, който осигурява реалистична и надеждна десетгодишна перспектива за планиране.

 

От една страна, ние сме изправени пред най-агресивните в света изисквания за въглеродни емисии – регулации, които изискват темп на електрификация, отделен от реалността на потребителското търсене. От друга страна, сме залети от субсидирани от държавата електромобили от Китай, структурно проектирани да подкопават европейската трудова и производствена база.

 

Китай има достатъчно производствен капацитет, за да продава на всеки нов автомобилен клиент в Европа. Китайските марки удвоиха пазарния си дял в региона само за 12 месеца, достигайки рекордните 5,5% през август. Междувременно пазарният дял на електромобилите в ЕС е застинал на около 16% – далеч зад 25%, необходими за постигане на целите на Брюксел за 2025 г.

 

Производството на превозни средства в ЕС сега е с 3 млн. единици по-ниско от нивата преди пандемията. Заводи спират работа. Само през 2024 г. 90 000 работни места в автомобилната индустрия са се изпарили – работни места, които поддържат социалната стабилност в Европа. Това не е преход. Това по-скоро прилича на постепенен упадък на европейската автомобилна индустрия.

 

За да е ясно, индустрията не иска спасителен пакет. Не иска протекционизъм, за да защитава неефективност. Във Ford ние ще продължим да вършим тежката работа по преструктурирането. Затворихме стари заводи, намалихме персонала и съкратихме разходите, за да станем по-гъвкави. Инвестирали сме милиарди в трансформацията на производствените ни операции в Европа и предлагаме на клиентите повече възможности да преминат към електрически или хибридни автомобили.

 

Но ако Европа иска не иска да се превърне в музей на производството от 20-и век, необходим е спешен рестарт и дългосрочен план. Подходът към регулации от типа „задължи и те ще купят“ се провали. Трябва да съгласуваме целите за въглеродните емисии с действителното пазарно усвояване и да предоставим на производителите на автомобили реалистична и надеждна десетгодишна перспектива. Това включва даване на възможност на потребителите да карат хибридни модели за по-дълъг период, запълвайки празнината, вместо да ги принуждаваме да купуват електромобили, за които не са готови.

 

Анализ на главния изпълнителен директор на Ford Motor Company Джим Фарли за Financial Times.