Франция контролира втория по големина блок от замразени руски активи в Европейския съюз след белгийския Euroclear. Париж крие точните банки, където се съхраняват тези активи, повече от две години. Според Financial Times , Франция не разкрива институциите, където се съхраняват 18-те милиарда евро резерви на руската централна банка, нито пък разкрива как се използва натрупаната лихва, позовавайки се на банкова тайна. Това предизвиква нарастващо раздразнение сред страните от ЕС.
Интересът към активите се е увеличил поради плана на Европейската комисия за „репарационен заем“ за Украйна, който да бъде обезпечен със замразени руски активи. Новото предложение предвижда използването на активи в целия ЕС, а не само на 185-те милиарда евро, държани от Euroclear, депозитаря на ценни книжа в Брюксел. Белгия настоява, че тежестта не може да падне единствено върху Euroclear, тъй като това го прави уязвим за ответни мерки от Москва и финансови рискове.
Френските власти подкрепят концепцията за репарационен заем, но от друга страна, те се противопоставиха на схемата за привличане на активи, държани в търговски банки, като твърдят, че кредиторите имат различни договорни задължения от Euroclear.
Според FT, страните от ЕС са замразили следните суми руски активи (сумите могат да се променят поради колебания в стойността на ценните книжа и валутите):
Изданието отбелязва, че почти всички допълнителни 25 милиарда евро активи, замразени в ЕС извън Euroclear, се държат във френски и белгийски търговски банки. Във Франция 18 милиарда евро се държат предимно в частни институции. Източници на FT предполагат, че значителна част може да принадлежи на BNP Paribas, най-голямата френска банка, но тя отказа коментар. Crédit Agricole, Société Générale и белгийските банки KBC и Belfius също отказаха коментар, позовавайки се на поверителност.
Euroclear, която няма задължение да плаща лихви по активи на Русия, е получила значителни „неочаквани печалби“ от блокирането им: 5,4 милиарда евро през 2023 г. и 2,4 милиарда евро през първата половина на 2024 г. Значителна част от тези средства е използвана за финансиране на заема за Украйна. Тъй като активите, държани в Euroclear, са най-големите, те продължават да играят ключова роля в преговорите.
За разлика от Euroclear, търговските банки може да бъдат задължени да плащат на Русия част от натрупаната лихва по депозитите. Условията обаче варират и някои банки, според източници, вече са натрупали тази лихва.
„Френските банки са последователни по този въпрос; те не искат да участват в дискусиите“, каза източник в Париж, запознат със ситуацията.
Френски представители – от Елисейския дворец до Министерството на финансите и Централната банка – не коментират точното местоположение на замразените активи. Известно е само, че след избухването на пълномащабна война Париж обяви конфискация на яхти и недвижими имоти, принадлежащи на санкционирани руснаци, и обяви замразяване на активи на стойност приблизително 22 милиарда евро, държани от Руската централна банка. В същото време агенцията за финансово разузнаване Tracfin съобщи, че голяма френска банка е предупредила властите за опита на Москва да репатрира тези средства.
Въпросът за репарационните заеми трябва да бъде разгледан от лидерите на ЕС на среща на върха след две седмици, а позицията на Франция е един от ключовите фактори, предизвикващи напрежение.
На 3 декември Европейската комисия представи дългоочаквано предложение за използване на замразени руски активи за осигуряване на заем за Украйна. Въпросната сума е приблизително 210 милиарда евро, съобщава The Economist.
Съгласно това предложение, Украйна първоначално може да получи 90 милиарда евро , но в крайна сметка сумата може да бъде много по-голяма. Това решение би позволило на страната да финансира правителствените и военните си операции през следващите няколко години. Белгия, където се намират повечето от замразените руски активи, обаче осъди идеята.
Лидерите на седем държави членки на ЕС призоваха своите партньори бързо да разгледат предложение за използване на замразени руски активи за финансиране на Украйна. Лидерите на Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Полша и Швеция написаха съответно писмо до ръководството на Съвета на ЕС и Европейската комисия.