„Младежко земетресение“ удари България от 8-а степен по политическата скала. Масово представители на поколението Gen Z излязоха на улиците в София и десетки градове в страната. Казват, че инициатор е политическа опозиционна формация, но това е вярно само донякъде. Младежите вече се бяха организирали чрез TikTok, Instagram и други платформи.
Исканията на младите хора прекрачиха рамката на Бюджет 2026 и се изправиха срещу корупцията, превърната през последните повече от 20 години в модел на управление и живот. Младите се обявиха против и неспособността на поредно правителство да осигури очакваните обществени услуги и прозрачност, което доведе до цинично разпределение на държавния финансов ресурс.
Младите българи този път заявиха ясно, че повече няма да разчитат на партии и власт да се „грижат“ за техните права и бъдеще.
Обобщено: недоволството се насочи към ниското качество на живот.
Споровете за броя на протестиращите не е от значение. Вече и в най-затънтените места на страната хората узнаха и видяха реки от млади хора, които се вливаха в морето на централните градски площади. Чуха се, разбира се и подмятания, че това е недоволство на големите градове, а малките селища нямат общо с протестите. Сигурно е така, но нали не очаквате в места, където училищата отдавна са закрити, жителите са на средна възраст между 65 - 80 години, а цели ромски махали са слабо образовани, да се появят Gen Z. Няма как да стане. Но пък не означава, че недоволството и гневът са чужди там.
Засега младите хора на протестите нямат изявени лидери. Поколението, родено и израснало в света на интернет, все още търси своите програми за бъдещето и пътищата за тяхното реализиране. Ще ги видим скоро.
Нешка Робева, дежурната оплаквачка на социализъма ги нарече „Смесицата от свестни млади хора и агресивни хунвейбини на площада създава тревога, че именно най-гръмогласните задават тона, а обществото остава без посока и без фигура, която да го поведе.“
Робева, която мечтае за нов народен водач няма как да разбере младите хора от протестите. Те също не я разбират и не желаят да я разберат, защото за тях тя е досадно минало, което спъва бъдещето.
Това, което свързва тези младежки протести, е споделеното разбиране, че досегашните политически модели не отговарят на желанията на новото поколение. Засега чуваме протеста срещу корупцията, например, но все още не чуваме, как младите ще се справят с нея. Но и това ще стане.
Поколението Ген Z и посоката на бъдещите протести.
Ген Z е политическа сила. Това вече е факт. Техните искания приличат много на исканията, отправени към властта в страни по целия свят. Камбанния звън на тяхното недоволство и тревожност отекват все по-силно. Корупцията и липсата на прозрачност в управлението не са българско откритие. Дори малко изоставаме. Но заявката за следващи протести показва, че младите българи са готови да наваксат изгубеното време.
Онлайн платформите и мрежите усилват тътена на младежките гласове и мобилизират общностите с невероятна скорост.
Българските партии и политици не са готови за това. Те нямат дори елементарни познания, какво се случва в средите на младежите. Продължават да им дават примери с миналото, а някои агресивни формации се опитват да ги тласнат към деградирали и отдавна отречени форми на деспотизъм и тоталитаризъм от началото на ХХ век и ерата на комунизма. Жалки са надеждите, че поколението Ген Z ще прегърне пропагандните кретенизми на руската пропаганда и насаждането на идеята за някакъв „русский мир“. Че ще тръгне да възстановява МОЧА и други съветски паметници, които стърчат неадекватно някъде из страната – уж са важни исторически факти. Ген Z им е ударило чертата отдавна…
Уличната мобилизация и цифровото организиране стават все по-силни. Ето това е новата реалност. Младите не искат разрешение, нито очакват разбиране – те ще си извоюват своето сами.
Те имат достъп до цифрови технологии и да могат да работят свободно и сигурно онлайн. Могат да пътуват, да правят кариера тук или на някъде на 10 хиляди километра от България, но мнението им ще тежи все повече. Не ги интересува какво мислят предишните поколения, нито упражняващите власт с всичките им политически титли и ордени и медали. Така, както управляващите в предходните години не се интересуваха от това, какво мислят те.
По този начин младежите участват в оформянето на архитектурата на бъдещето на благоприятна среда за гражданското общество. По техен модел и разбиране.
Младите хора са играли основна роля в протестните движения в цялата история, така е и в наши дни. Това ги прави уникално позиционирани да очертаят и преследват своето бъдеще. Дали става дума за утре или за година, път или десет напред – те ще кажат.
Има две причини да сме сигурни в това. Мнозина казват, че животът прави младите консервативни с течение на времето. Може и да е вярно, но далеч не за всички. Младите хора обикновено са по-емоционални и по-решителни, защото нямат много какво да губят материално. Но имат за какво да се борят – бъдещето. Ние смятаме, че младите трябва да следват съветите ни за живота, защото сме по-мъдри. Голяма самозаблуда. Те могат да си позволят да поемат по-големи рискове, защото държат животът да им се случи, какъвто си го представят.
Най-важното е, че младите хора искат да бъдат свободни. Всички го казваме, но те го искат силно, поемат рискове и бързат. Те вярват, че ще се справят по-добре от родителите си. И не искат да се тормозят с примерите от миналото. Дали са прави? А кой е казал, че предните поколения са прави?
Все пак има много неща, които младите хора могат да научат от историята, и ми се иска да го направят. Или поне лидерите. Дори само за да се избегнат повторенията някои грешки. Може би ще започнат от проблема с активността по време на избори. Не знам, но ми се иска.
Младите хора ще предизвикат своите родители, своите преподаватели и дори управниците да зачитат тяхното мнение и виждане за бъдещето. И ще го постигнат!
Даниела Иванова