Ежедневните бомбардировки над Украйна и непримиримостта на Кремъл често замъгляват една очевидна истина: рано или късно светът ще се окаже в ситуация след Путин. Дори и самият руски лидер да не е особено склонен да приеме подобна перспектива. По време на срещата си със Си Дзинпин в Пекин през септември той дори разсъждаваше върху „научно подплатено безсмъртие“ чрез трансплантация на органи. Междувременно Кремъл превърна анти-ейдж технологиите в национален приоритет.

Но с или без надежди за вечен живот, въпросът за наследника на руския президент е неизбежен. Путин, който навърши 73 години през октомври, вече промени Конституцията, за да остане на власт теоретично до 2036 г. А според анализ на Джон Кенеди, директор на изследванията в европейското подразделение на Rand Corporation, Западът трябва да започне да се подготвя отсега.

 

Не, не е преждевременно, казва той в интервю за френското издание L'Express. „Бъдещата стратегическа стабилност на Европа зависи от това.“ Преходът може да бъде непредсказуем, дълъг и дори насилствен – резултат от непрозрачната структура на руската власт и специфичната политическа култура.

 

„Путин също остарява и го знае“

Поведението му през последните години само подсилва това усещане. Пресилените мерки за дистанция по време на пандемията, предпочитанието към видеосрещи, интересът към лечебни растения и продължителните уединения в Сибир говорят за една нарастваща фиксация върху собственото оцеляване. Разговорът със Си за възможността хората да доживеят до 150 години – подслушан случайно заради оставени включени микрофони – показва повече, отколкото Кремъл би желал.

 

„Ще се кандидатира ли отново през 2030 г.?“

Най-вероятно да. Путин елиминира политическата конкуренция, затвори медиите и концентрира още повече власт след 2022 г. Алексей Навални – основният му опонент – вече не е сред живите. А исторически руският лидер обикновено напуска поста само при едно условие: когато умира.

 

Кой може да го наследи?

Публично посочен наследник няма – и не е изненадващо. Ясното фаворизиране би отслабило самия Путин, защото би насърчило елитни групи да се подредят зад алтернативни кандидати.

 

Но Кремъл винаги оставя следи. Сред имената, които се обсъждат, е Алексей Дьомин – бивш бодигард на Путин, наскоро издигнат до секретар на Държавния съвет. Слухове има и за фигури от силовите структури – любимата „комфортна зона“ на президента.

 

Въпреки това преходът вероятно няма да е линеен. Западните разузнавания трябва да картографират мрежите на покровителство, да следят финансовите зависимости в елита и да разчитат на руски дипломати, експерти и дисиденти за информация отвътре.

 

„Възможно е да стане насилствено“

Путин е разпределил огромни ресурси и цели сектори от икономиката на малка група лоялни фигури – съвременните „боляри“. Те контролират ключови вертикали на властта и печелят от тях. Но лоялността им е към един човек.

 

Без него те се оказват изключително уязвими.

А между тях не е ясно дали има консенсус – нито дали изобщо могат да го постигнат. Това отваря поле за борба за влияние, вътрешни битки и възможност за появата на неочаквани играчи – включително регионална фигура или дори герой от войната в Украйна.

 

Преход под сянката на криза

Русия навлиза в период на икономическо и демографско износване. Уязвимостта се увеличава, зависимостта от Китай расте, а последиците от войната тепърва ще се усещат. Какъвто и да е наследникът, той вероятно ще поеме управление в страна, подложена на тежък вътрешен натиск.

 

Единственият сигурен извод: ерата след Путин няма да бъде проста и може да поднесе изненади.