Създаден през 1888 година, когато младата българска държава още търси посока и стабилност, Софийският университет е замислен като място, което да изведе страната към Европа чрез образование. Още в първите си години „Алма матер“ се ориентира към модела на европейските университети – със стремеж към академична свобода, критическо мислене и ясно усещане за обществена роля. Днес, когато университетът чества своя патронен празник, въпросът остава същият като преди 135 години: накъде върви България през своя университет и успяваме ли да съхраним неговата европейска мисия?

Празникът на университета ще започне рано сутринта с литургия в параклиса на Богословския факултет. След службата литийно шествие ще се отправи към паметника на св. Климент Охридски – фигура, която още от Средновековието олицетворява просветата, преподаването и книжовната традиция. Тази традиция, заложена от Охридската школа, е една от причините именно Климент да бъде избран за патрон при основаването на университета през 1888 г., когато България търси своя път към модерна и образована Европа.

{!!REKLAMA!!}

От 11 часа ректорът проф. Георги Вълчев и Академичният съвет ще поднесат венец пред паметника на св. Климент. Цветя ще бъдат положени и пред статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви – дарителите, които финансират строежа на централната сграда и превръщат университета в архитектурен символ на новата българска държавност. Ще бъде почетена и паметта на преподаватели и студенти, загинали в Балканските войни – поколение, което е съчетало академичната подготовка с тежки национални изпитания.

 

В Аулата ще започне академичното тържество, на което ректорът ще поздрави академичната общност. По-късно ще бъдат връчени удостоверенията на новоизбраните професори за периода ноември 2024 – ноември 2025 г., както и традиционните отличия: наградата на Столичната община за най-добър млад учен, почетният знак на кмета за принос в хуманитарните науки, стипендията на името на братя Георгиеви за студент от Карлово и годишните награди на Алма матер за 2025/2026 г. Празничната програма ще завърши с концерт на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.

 

Историята на Софийския университет показва как една новосъздадена държава поставя образованието в основата на своето развитие. Още през 1894 г. Висшето училище се реорганизира в три факултета – Историко-филологически, Физико-математически и Юридически – създадени по образец на водещите европейски университети от края на XIX век. Първите преподаватели са учени, завършили във Виена, Прага, Лайпциг, Женева и други европейски академични центрове. Университетът е замислен като мост между България и Европа – научен, културен и институционален.

 

Днес този въпрос стои с нова сила. България е част от Европейския съюз, но състезанието е по-трудно, а очакванията – по-високи. Университетската среда трябва да привлича млади хора, да предлага съвременни програми, да развива наука, да работи международно и да поддържа високи академични стандарти.

 

И тук идва големият въпрос: можем ли да съхраним онова, което прави университета европейски – свободата на знанието, уважението към науката, автономията, критическата мисъл – в общество, което често се колебае между погледа към Европа и вътрешните си противоречия?

 

Европейската мисия на образованието не е даденост. Тя е избор, който трябва да бъде защитаван всеки ден – в аудиторията, в науката, в обществените дебати и в начина, по който разбираме ролята на знанието.

 

Критическата мисъл изисква свобода – вътрешна и институционална. А точно тя често е под натиск.

 

Комунистическият период оставя сложен отпечатък върху университетската среда. Десетилетия наред свободата на преподаването е ограничавана, а критичното мислене – подозирано. Лоялността е била по-важна от аргумента. Някои дисциплини са били идеологизирани, а цели научни направления – пренебрегвани. Макар тези времена да са отминали, наследството им не е напълно изчезнало.

{!!REKLAMA!!}

И днес понякога университетската среда усеща последствията – административна инерция, недоверие към автономията, прекомерен акцент върху формалното оценяване и по-слаба чувствителност към академичните свободи. Критичното мислене не се изгражда автоматично с промяната на политическия режим. То се възпитава дълго, изисква смелост от преподавателите, усилие от студентите и институции, които защитават правото на несъгласие.

 

Един от основателите на модерната българска хуманитаристика, проф. Иван Шишманов, казва в лекция пред студентите: „Университетът трябва да учи не какво да мислим, а как да мислим“. Това изречение, произнесено преди повече от век, звучи напълно съвременно. То напомня, че мисията на университета не е просто да предава знания, а да развива способността да се разбира, да се анализира и да се търси истина дори когато тя е неудобна.