Проектът, който трябваше да издигне Европа в орбита на авиацията от шесто поколение, се клати опасно. Париж и Берлин обсъждат рязко свиване на FCAS – амбициозната идея за общ европейски изтребител – като все по-вероятно е само „бойният облак“ да оцелее.
Германия и Франция водят интензивни разговори за дълбоко орязване на най-мащабния европейски отбранителен проект – Future Combat Air System (FCAS), оценяван на над 100 млрд. евро. Все по-реалистичният сценарий е отказ от разработването на общ изтребител от ново поколение. Двете страни се насочват към вариант, при който основният фокус остава върху създаването на единна облачна система за командване и контрол, т.нар. combat cloud. Според източници на Financial Times именно тя е единственият компонент, който изглежда готов да оцелее в настоящата политическа конфигурация.
FCAS беше замислен като исторически пробив – общ европейски самолет от шесто поколение, стелт платформа с мрежова свързаност между въздушни, наземни, морски и космически системи, придружавана от автономни бойни дронове. Проектът стартира формално през 2017 г., когато Германия и Испания поеха ангажимент да разработят нов самолет съвместно с Airbus и Indra, а година по-късно Франция се присъедини.
Мащабът му обаче се оказа по-голям от способността на европейските партньори да постигнат съгласие. Паралелно с напредъка на британско–италианско–японския проект GCAP напрежението между Airbus и френската Dassault блокираше ключови технически решения. Германската страна настояваше за по-равнопоставено участие, докато Dassault искаше контрол върху дизайна и прототипирането – спор, който напомня разрива от 80-те години, когато Франция се оттегли от Eurofighter и създаде Rafale.
Проблемите се отразиха и върху темпото на индустрията. Испания дори прекрати преговорите за закупуване на американски F-35, за да изчака резултата от европейските инициативи, но липсата на яснота по FCAS остави проекта в сянка.
На този фон „бойният облак“ се очертава като стратегическият компонент, който може да бъде спасен. Той се разработва от Airbus, Thales и Indra и трябва да осигури обща платформа за обмен на данни с изкуствен интелект, способна да функционира при електронни смущения и да свързва различни оръжейни системи. Представители на Берлин и Париж подчертават, че дори при наличие на няколко различни европейски самолета единната мрежа остава критична.
Междувременно трите държави трябваше да решат дали да финансират демонстрационен прототип на изтребителя. В средите на отраслa обаче съмненията растяха, че разногласията между Dassault и Airbus правят това почти невъзможно. Париж опитва да избегне открит сблъсък с Dassault, докато Германия демонстрира готовност да търси алтернативни партньори, включително Великобритания или Швеция.
Потенциалният провал на FCAS би забавил европейските планове за по-дълбока отбранителна интеграция в момент на растящи рискове за сигурността след войната в Украйна. Проектът остава символ на амбиция, която Европа трудно поддържа без обща политическа воля – и още по-трудно без индустриално единство.