„Най-бедната страна в Европа“ – това съжалително определение често се прокрадва в западните медии, когато говорят за Молдова.
Бившата съветска република наистина е една от най-бедните държави на континента, с население едва 2,4 милиона души. Но избирателите ѝ демонстрираха забележителна устойчивост миналата неделя – устоявайки на руския натиск в избори, които се оказаха решаващи както за Молдова, така и за Европа, пише The Guardian.
{!!REKLAMA!!}
Кремъл срещу европейския курс на Кишинев
По думите на правителството в Кишинев, Кремъл е хвърлил „всичко мръсно, с което разполага“, за да провали амбицията на Молдова да се присъедини към ЕС до 2030 г. Вотът бе засенчен от твърдения за намеса, купуване на гласове, пропаганда, кибератаки и дезинформация в полза на проруски партии. Дори православната църква бе въвлечена – свещеници получавали платени пътувания до Русия, в замяна на проповеди с анти-ЕС послания, разпространявани онлайн.
Москва, разбира се, отрича. Но залогът беше голям – изборът можеше да отвори пътя към правителство от проруски евроскептици. Вместо това президентката Мая Санду и нейната партия ПАС затвърдиха легитимно мнозинство в парламента до 2029 г., което им дава възможност да прокарват реформите, необходими за членство в ЕС.
Защо ЕС е екзистенциален избор за Молдова
От 2022 г., когато заедно с Украйна получи статут на кандидат за ЕС, Молдова твърдо гледа на Запад, въпреки икономическите си проблеми – тежък енергиен шок, двуцифрена инфлация и най-много украински бежанци на глава от населението в Европа.
За много млади молдовци евроинтеграцията е въпрос на оцеляване. Между Украйна и Румъния, те се страхуват, че след пълномащабното нахлуване в Украйна Русия може да насочи погледа си и към тях.
От гледна точка на ЕС, включването на Молдова е също стратегическо – „руска марионетка“ между Украйна и Румъния би била геополитически кошмар.
Но страната остава разделена – 24% гласуваха за проруски партии, а непризнатото Приднестровие продължава да е плацдарм за руско влияние. По думите на Клара Волинтиру от German Marshall Fund, намесата няма да спре – целта е да се подкопава доверието в европейското бъдеще на Молдова.
ЕС под натиск – отвън и отвътре
Резултатът в Молдова е сериозен удар за Путин, докато Русия едновременно засилва бомбардировките срещу Киев и провежда хибридни атаки в Европа – от дронове в Дания до нарушения на въздушното пространство на Балтийските държави. Това принуждава ЕС да обсъжда изграждането на „стена срещу дронове“ за колективна защита.
{!!REKLAMA!!}
Но проблемът на ЕС, както посочва проф. Ананд Менон от King’s College, е, че съюзът по замисъл не е отбранителна организация – решенията му са бавни и тежки заради демократичните механизми, които предпазват по-малките държави от доминация. Това го прави тромав в условията на война, но също така – магнит за онези, които търсят демократична защита срещу авторитаризма.
Двойно предизвикателство: Русия и Тръмп
Докато дроновете на Русия подлагат на тест военната защита на ЕС, политическата му устойчивост е изпитана от анти-ЕС реториката на администрацията на Доналд Тръмп. „Вашите държави отиват по дяволите“, предупреди той европейските лидери на ООН.
Изследователи от Центъра „Жак Делор“ в Берлин твърдят, че угодниченето пред Тръмп и флиртовете с крайната десница вътре в самия ЕС подкопават ценностите, на които е изграден съюзът.
ЕС като демократичен магнит
Молдова, Украйна и смели грузинци като затворената журналистка Мзия Амаглобели влагат надеждите си в ЕС като в шанс за демократично бъдеще. Но въпросът е дали самият съюз не губи своята демократична устойчивост.
{!!REKLAMA!!}
„Не можем да го приемаме за даденост. ЕС може да стане толкова неспособен да действа, че да се разпадне“, предупреждава Ту Нгуен от Hertie School. И добавя: „Хората извън съюза често имат по-добро усещане за това, какво представлява ЕС и какви ценности носи, отколкото самият ЕС“.