Ако служебен премиер предложи Гешев за министър на правосъдието, президентът не може да възрази. Ако предложи Влади Горанов за финансов министър - също. Такъв казус коментира конституционалистът проф. Пламен Киров. Потенциална възможност да се стигне до конституционна криза съществува и това всички анализатори го отчитат, но аз съм оптимист, че ще излезем от тази ситуация, допълни той.

Струва ми се, че в конкретния случай ще прескочим, което не означава, че в следващ подобен това ще се случи, коментира още в студиото на "Денят започва" бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право.

 

"Ще надделее някакъв разум, тъй като очевидно е, че има различни мнения по един конституционен текст, това означава, че има проблем с конституционния текст. За Конституцията - тя трябва да бъде ясна и точна, за да може да бъде прилагана еднозначно. И самия факт, че има толкова различни мнения, показва, че има проблеми с конституционния текст. Кой може да ги разреши - единствено Конституционният съд, но предстои да чуем неговото решение, когато се произнесе по делата, свързани с евентуална противоконституционност на разпоредбите, на измененията", поясни проф. Киров.

 

Според него, когато не се стигне съгласие да се формира правителство от парламента, президента провежда консултации с парламентарните групи и след това започва процедура по назначаване на служебно правителство и заедно с това насрочва нови избори.

 

"Последователността е тази - не първо се насрочват предсрочни избори, а първо се разбира кои ще влязат в един служебен кабинет и след това се насрочват предсрочни избори. Така е като се чете текстът, до такъв извод може да се стигне. Не само политиците, но и избирателите, които се анкетират, предпочитат избори 2 в 1", каза проф. Пламен Киров.